Хората от каменната ера са се хранили предимно с растения, а не с месо

С какво са се хранили хората от каменната ера преди появата на земеделието преди около 10 000 години? Дългогодишният стереотип, който е повлиял на съвременните модни диети, е, че древните хора са ловували големи животни и са се хранили с пържоли от мамути. В ново проучване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution, се оспорва схващането, че предците на човека са разчитали предимно на месо.

Изследвана е палеолитната група, наречена иберомаври, ловци събирачи, които са погребвали мъртвите си в пещерата Тафоралт в днешно Мароко преди 13 000-15 000 години. Учените анализират химически признаци, запазени в кости и зъби, принадлежащи на поне седем различни иберомавританци, и установяват, че растенията, а не месото, са били основният източник на протеини в храната им.

„Нашият анализ показа, че тези групи ловци събирачи са включвали в диетата си голямо количество растителни вещества, диви растения, което промени разбирането ни за диетата на предземеделските популации“, казва водещият автор на изследването Зинеб Мубтахидж, предаде bTV.

Делът на растителните ресурси като източник на хранителни протеини при хората, чиито останки са изследвани, е подобен на този, наблюдаван при ранните земеделци от Леванта - днешните страни от Източното Средиземноморие. Там за първи път са документирани култивирането на растения и земеделието.

Повече кариеси

Изследователите забелязват и по-голям брой кариеси сред екземплярите от Тафоралт, отколкото обикновено се наблюдава при останките на ловците събирачи от този период. Според проучването доказателствата сочат, че иберомаврите са консумирали „ферментиращи нишестени растения“ като диви зърнени култури или жълъди. Откритията повдигат някои интригуващи въпроси за това как земеделието се е разпространило в различни региони и популации.

„Макар че не всички индивиди в Тафоралт са си набавяли протеини предимно от растения, необичайно е да се документира толкова висок дял на растенията в диетата на предземеделско население“, казва съавторът Клервия Жауен, изследовател в Géosciences Environnement Toulouse.

„Вероятно за първи път се документира такъв значителен растителен компонент в палеолитната диета с помощта на изотопни техники“, допълва Жауен.

Разшифроване на древните диети

Изследователите са използвали техника, наречена анализ на стабилни изотопи, за да научат повече за диетата на всеки от изследваните иберомавританци.

Азотните и цинковите изотопи (разновидности на даден елемент), съдържащи се в колагена и зъбния емайл, могат да разкрият количеството месо, което някога е съдържала древната диета, докато въглеродните изотопи могат да хвърлят светлина върху това дали основният източник на протеини е било месото или рибата.

„Хората консумират тези храни и изотопната информация се записва в тъкани като кости и зъби. Анализирайки тези тъкани, които откриваме в археологически находки, можем да разберем дали даден човек е ял повече месо, или повече растителна храна“, обясни казва Мубтахидж.

Изотопната техника показва количеството на консумираните растения, но не и техния вид. Въпреки това ботаническите останки от овъглени сладки жълъди, шамфъстък, кедрови ядки, див овес и бобови растения, открити на обекта, подкрепят информацията, получена от човешките останки. Откритите на мястото камъни за мелене също подсказват, че наблизо се е извършвала обработка на растения.

Въпреки това иберомаврите не са били строги вегетарианци, се отбелязва в изследването. Следите от рязане върху останките на овце и газели, както и на древни конски и кравоподобни бозайници, подсказват, че някои животни са били разфасовани и преработвани за храна.

Според проучването повишената зависимост от растителната храна вероятно е била обусловена от няколко фактора - включително по-широк спектър от ядливи растения и може би изчерпване на големите видове дивеч.

Проучване от ноември 2022 г. разкри, че неандерталците и ранните хомо сапиенси са били изкусни готвачи, които са комбинирали растителни съставки като диви ядки, грах, фий, леща и дива горчица.

„Не мисля, че има стандартна диета за всички (в този период), но това зависи от средата. Хората са издръжливи и гъвкави в хранителните си навици", казва Мубтахидж.

Работата подкопава идеята, че диетата от каменната епоха е била богата на месо - закостеняло предположение, поддържано от днешните тенденции в храненето като палео диетата. Но този стереотип вероятно се корени в минали изследвания и има няколко възможни причини за това.

„Друга причина за идеята, че месото е заемало централно място в диетата на ранните хора, е „схващането, че ловът е ключова поведенческа иновация, настъпила в началото на нашата еволюционна история - отчасти се корени в ранните изследвания на ловците събирачи, проведени от учени мъже. Те са се фокусирали предимно върху лова на едър дивеч от мъжете и не са документирали или са омаловажавали важната хранителна роля на жените, събиращи дребен дивеч и растителни ресурси“, казват още участници в изследването.